пòчит, -ттà, мн. няма, ж. 1. Чувство, породено от положителна нравствена оценка на някого, на нещо; уважение. Погледна чело му, с топла кръв покрито,... / и усети почит, и трепет, и студ. Вазов. В непознатия имаше нещо, което внушаваше почит, пък и предизвикваше любопитство. Дим. Талев. 2. Проява, израз на такова чувство. По пътните врата бяха излезли стари жени и минаващите се обръщаха към тях с почит. Елин Пелин. Посрещнат с голямо гостоприемство и почит, той се срещна с всички по-видни селяни. Йовков.
|