|
почѝтам1, -аш, несв.; почетà, -еш, мин. св. почèтох, прич. мин. св. деят. почèл, св., прех. 1. Изпитвам чувство на почит, уважение. Аз тебе, Хаджи, обичам и почитам, защото ти си учен и умен човек. Каравелов. Зарад теб, парице, /... / що работи стават! /... / Блажена, честита, / цял те свят почита! П. Р. Славейков. 2. Проявявам почит. Всеки бързаше да каже сбогом на покойницата и да почете последното ѝ пътуване — до гроба. Вазов. Стоян Глаушев сложи голяма трапеза — не можеше да не почете той всичките си приятели. Дим. Талев. Който не почита чуждото, той и свое няма да види. Погов. почитам се, почета се страд.
почѝтам2, -аш, несв.; почетà, -èш, мин. св. почèтох, прич. мин. св. деят. почèл, св., прех. Чета малко или кратко време. Той помоли стареца да му даде някоя свещена книга да почете. Вазов.
|