почтѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. (рус.). 1. Който се отнася с почит, с уважение към някого. Тя неволно усети доверие към тоя любезен господин, тъй изящен, тъй почтителен. Вазов. 2. Който съдържа, изразява почит, уважение. Приветливият му поглед, почтителното му изражение ѝ се харесаха. Вазов.
|