пошàввам, -аш, несв.; пошàвам, -аш, и пошàвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Шавам малко или от време на време. Баба Галунка лежеше на одъра си гърбом и пошавваше, но не се обаждаше. И. Волен. Домакините го изслушаха, без да пошавнат, без да мигнат дори. Г. Караславов. Свиден поприбледня и неспокойно пошава с крака. И. Волен.
|