пошỳшвам, -аш, несв.; пошỳшна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пошỳшнат, св., прех. 1. Казвам нещо с шушнене; пошепвам. Спасен съм, пошушвам си ниско. Вазов. 2. Шушна малко или от време на време. Кога дойде ред да се каже нещо по-скришно за някоя мома или някой ерген, те ще се наведат да си го пошушнат на ухото. Влайков. пошушвам се, пошушна се страд.
|