пòща ж. (лат.). 1. Учреждение за изпращане и доставяне на писма, колети, пари и др. на определен адрес. Аз съм сега съвсем на друго място, дето няма ни поща, ни телеграф. Вазов. Искам да ми напишеш едно писмо, учителке,... после аз ще ида в града и ще го пратя по пощата. Дим. Талев. 2. Само ед. Събир. Изпратените писма, колети и др. чрез такава служба или от учреждение. В сряда аз ще дойда в Сеново за пощата. Йовков. Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена. Ст. Ц. Даскалов. Днешна поща. 3. Сграда, в която се помещава такава служба. Станка плати, прибра колетчето и тръгна към пощата. Г. Караславов. □ Бърза поща — пощенска пратка с означение за бързо доставяне. Весела поща (остар.) — размяна на анонимни писъмца и картички между посетители на вечеринка.
|