пощàда, мн. няма, ж. Проява на милост, състрадание към по-слаб; помилване. Тия хора скъсват всички връзки с живота, не искат спасение, не молят за пощада. Йовков. И почна се боят веч, /... / никой не мре и не пада, / нито пък иска пощада. Вазов.