пощадя̀вам, -аш, несв.; пощадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Проявявам чувство на състрадание, милост към някого, когото бих могъл да накажа жестоко или да го погубя. Елена беше взела повторна клетва от брата си, че ще пощади живота на Чоки. Вазов. 2. Прен. Запазвам от разрушение, от поругание. Всичко, което огънят беше пощадил в селото..., се събра и употреби за лагера и за окопите. Йовков. Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? Вазов. пощадявам се, пощадя се възвр. и страд.
|