пощръкля̀л, -а, -о, мн. пощръклèли. 1. Прич. мин. св. деят. от пощръклея. 2. Като прил. — а) Който е побеснял от щръклица. Пощръклял бивол. б) Побеснял, полудял. Избягали от потъналите си в пламък къща и от ножовете на пощръклелите и препълнили селото башибозуци. Вазов.
|