пощуря̀вам, -аш, несв.; пощурèя, -èеш, мин. св. пощуря̀х, прич. мин. св. деят. пощуря̀л, -а, -о, мн. пощурèли, св., непрех. Ставам щур. Пощурели са (турците)! Бесят сиромасите из кърищата, а от юнаците ги е страх, крият се в миша дупка. К. Петканов. Пощуряха тогава и циганите: по цели нощи бият тамбури и разиграват кьочеци. А. Страшимиров.
|