поя̀, поѝш, мин. св. поѝх, несв., прех. 1. Давам на добитък или завеждам добитък да пие вода. Наглеждаше воловете, слагаше им слама и ги поеше. Г. Караславов. Някои слязоха от конете си и ги поведоха да ги поят на реката. Йовков. 2. Рядко. Пускам вода в ливада, градина, за да я полея; наваждам. Баба Цена беше слязла долу на реката да пои бостана. П. Ю. Тодоров. || За река, вада и под. — напоявам. Премина мостчето на малката рекичка, която поеше градините. Елин Пелин. 3. Разг. Черпя изобилно с вино и ракия. Миналата година на същия този ден, като продаде пак сеното, закупи кръчмата..., цял ден ги пои и весели. П. Ю. Тодоров. поя се страд.
|