пòяс м. 1. Дълъг и тесен плат, специално тъкан за опасване около кръста. Докато повечето селяни бяха навлекли вече френски дрехи, дядо Руси носеше още сиви потури и червен пояс. Йовков. Той беше шейсетгодишен човек..., носеше огромна рунтава шапка.... червен осемнайсетлактен пояс. Вазов. 2. Диал. Широка ивица от кожа, плат и др. за опасване; колан. Широката му дреха от жълт атлаз бе пристегната на кръста с тесен пояс от сребърни плочки. Ст. Загорчинов. Хурката само беше запасана на пояса ѝ. Йовков. 3. Диал. Средата на тялото; кръст. Такава нива досега не съм виждал... Навлязох сред нея — класовете ѝ от пояс нагоре. К. Петканов. 4. Геогр. Част от земното кълбо между два меридиана или паралела. Климатиченпояс. Умерен пояс. Тропически пояс. 5. Определено дълго пространство с някакви насаждения. Полезащитен пояс. Горски пояс. Залесителен пояс. □ Влека си пояса (разг.) — търся повод за караница. Разпасвам си пояса — върша своеволия. Спасителен пояс — гумен кръг, напълнен с въздух, който при плаване се нахлузва, за да предпазва от потъване.
|