р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
| рядко
рядкост
рядък
рязан
рязане
рязвам
рязване
рязко
рязкост
рязна
рязък
ряпа
|
ря̀дък, -дка, -дко, мн. рèдки, прил. 1. Който се състои от много и разположени на по-голямо разстояние един от друг еднакви предмети, неща, части. Противоп. гъст. И ударихме пеша напреко низ урвата, обрасла със стара дъбова рядка гора. Вазов. Редките му руси мустаци стърчеха в безпорядък на вси страни. Елин Пелин. Горе в Бояна също трепкаха редки светлинки. Г. Райчев. Редки зъби. Рядко платно. 2. В който има повече вода или друга течност. Противоп. гъст. Рядка каша. Рядка кал. Рядко мляко. Рядък разтвор. Рядка боя. 3. Обикн. мн. Който се среща или става на по-дълги интервали от време, не често. Той биваше весел само в редки моменти. Редки минувачи. Редки посетители. Редки виждания. Рядка стрелба. 4. Който не се намира, не се среща често и затова обикн. се цени. Може ли ... да се намери по нашите места разковниче?... — Рядка тревичка е тя. Елин Пелин. Едни събират редки картини и покриват стените на стаите и салоните си, без да разбират от изкуство. Ив. Мартинов. || Прен. Изключителен, извънредно голям. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо. Вазов. Тя беше рядка хубост, за каквато тук старите казваха, че не са помнили. А. Страшимиров. Рядко удоволствие.
|