Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
рядко
рядкост
рядък
рязан
рязане
рязвам
рязване
рязко
рязкост
рязна
рязък
ряпа

ря̀зан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от режа. 2. Като прил. — а) Който е направен на малки късове чрез рязане. Рязано зеле. Рязани дърва. Рязан тютюн. б) Който е изработен чрез резба. Рязан таван. Рязан иконостас. в) Който е окастрен, изрязан. Рязано лозе.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.