Речник

ря̀зък, -зка, -зко, мн. рèзки, прил. 1. За глас, звук и под. — който действа остро, неприятно на слуха; остър, неприятен, резлив. Като ме видя, тя трепна, изгледа ме странно и избяга с резкия писък на птица. Елин Пелин. Над главите се размахваха свити пестници, гласовете станаха яростни и резки. Ст. Загорчинов. 2. Който се проявява изведнъж; внезапен. И се досещаха за причината на тази рязка промяна в настроението и държането му. Г. Караславов. Рязка болка. || Който става, който се извършва изведнъж и отсечено. Гълъбът се върна ужасен и се устреми право към срещната гора. Там внезапно направи един рязък завой. Елин Пелин. Рязко движение. Рязко падане на цените. 3. Ясно и точно определен. На бойното поле няма тая рязка и привичка граница между живота и смъртта. Йовков. Но тук в същност и няма туй рязко деление на почтени и непочтени занятия. Ал. Константинов. || Който е с остра и отсечена форма. Високите върхове на Стара планина величаво открояваха своя рязък профил в хоризонта. Вазов. Чертите на лицето бяха правилни и красиви, но резки. Ст. Загорчинов. 4. Прен. Остър, груб, обиден. Рязък протест. Рязка резолюция. Рязка присъда. || Груб, обиден. Рязък тон. Рязък език. Рязък отказ. Рязък отговор.