свàков, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на свако. Сваков син. 2. Като същ. сваковото ср., сваковата ж. — галено обращение на свако към племенник. Измъкнах се пак в тъмно, да не ме усетят — и къде мислиш отивам? На гарата пак, сваковото, на гарата. Чудомир. 3. Като същ. мн. свакови (разг.) — домът и семейството на свако. Облече дрехи просешки, / та па си тръгна, отиде / у свакови си на госте. Нар. пес.
|