Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	свада свадлив свадливо свадливост свадя се сваждам се свако сваков сваля свалям сваляне сварвам сварване сваря сварявам сваряване свастика сват сватанак сватба сватбар сватбарин сватбарка сватбарски сватбен сватбувам сватбуване сватлък сватов сватовник сватовница сватовски сватовство сватовщина сватосам сватосам се сватосвам сватосвам се сватосване сватувам сватуване сватя сваха сведа сведение свеж свеждам свеждане свежест свежо свезка свекров свекър свекърва свекървин свекъров свенлив свенливо свенливост свеня се свенявам се свеняване сверка сверя сверявам сверяване свесвам свесло свестен свестя свестявам свестявам се свестяване свеся свет светва се светвам светване светейшество светейши светен светене светец свети светилен светилище светилник светило светиня светител светителски светица светия светкавица светкавичен светкавично светлея светлив светлик светлина светлинен светло светло- светлозарен светлозрачен светлокос светлолик светлоок светлорус светлосив светлосин светлост светлосянка светна светнал свето световен световноизвестен светоглед светогорец светогорски светозарен светост светотатски светотатствам светотатстване светотатствен светотатство светоусещане светски светувам светуване светулка светулкам светче светъл светя светявам свечери свечери се свечерява се свечерявам свечеряване свещ свещар свещарница свещарски свещарство свещен свещеник свещенически свещено свещенодействам свещенодействане свещенодействие свещенослужител свещник свещолеярница свещоливница свивам свивам се свиване свивка свиден свидетел свидетелка свидетелски свидетелствам свидетелстване свидетелство свидлив свидливо свидливост свидно свидя се свиждам се свиждане свикам свиквам свикване свикна свила свилар свиларка свиларски свиларство свилен свинак свинар свинарка свинарник свинарски свинарче свиневъд свиневъден свиневъдка свиневъдски свиневъдство свинегледач свинегледачка свинеферма свинец свинка свински свинче свинщина свиня свирам свирам се свиране свирач свирвам свирване свирджия свирене свиреп свирепея свирепо свирепост свирепствам свирепстване свирепство свирец свирка свиркам свиркане свирна свирня свирукам свирукане свирчовина свирчок свиря свистене свистя свит свита свитка свито свитост свитък свише свия свия се свлачище свлека свлека се свличам свличам се свличане свобода свободен свободно свободолюбив свободолюбивост свободолюбие свободомислещ свободомислие свод сводест сводник сводница своднича своднически сводничество сводообразен своеволен своеволие своеволник своеволнича своеволно своеволност своевременен своевременно своевременност своего своенравен своенравие своенравно своенравност своеобразен своеобразие своеобразно своеобразност свой свойски свойствен свойствено свойство свойщина сволоч своя свра сврака сврачешки сврачи свредел свръзка свръх свръх- свръхдоза свръхестествен свръхестественост свръхземен свръхкредит свръхмощен свръхнапрегнат свръхнапрежение свръхпланов свръхпродукция свръхпроизводство свръхсметен свръхсрочен свръхсрочно свръхтегло свръхусилие свръхчовек свръхчовешки свръхчувствителен свръщам свръщане свърдел свържа свързвам свързване свързочен свързочник свърна свърталище свъртам свъртам се свъртя свъртя се свърша свършвам свършване свършек свършен свъсвам свъсване свъсен свъсено свъся свян свяст свястно свят святка се святкам святкане свято	свѝря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Изпълнявам мелодия, музикално произведение, песен на някакъв инструмент. Гуслари свиреха стари юнашки песни. Вазов. Гайдарят престана да свири. Елин Пелин. Мария почна да свири нещо от Шопен. Дим. Димов. 2. Умея сръчно, майсторски да си служа с музикален инструмент; владея. Никой не свиреше на кавал така хубаво като него. Величков. Свириш ли на цигулка? 3. За музикален инструмент — издавам звукове, мелодии. Кавал свири на поляна, / на поляна край горица. Ботев. Счува се само дълбоко / цафарата му тъмната / тъжно да свири и тътне. П. Р. Славейков. По едно време вън се зачу да свири хармоника. Йовков. Радиото свири. 4. За локомотив, параход и др. — издавам остър, пронизителен звук като сигнал. Ето и пограничната станция, локомотивът вече свири. Ал. Константинов. Зловещо свири нощният стражар — / и друг зловещо се далеч обади. / Какво е туй! На някъде пожар? П. П. Славейков. В това пристанище минават малко параходи, / сирени рядко свирят. Багряна. 5. Издавам звук и мелодии с уста. Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, като надуваше бузите си и въртеше очи. Йовков. Ние свирехме с уста, викахме, аз надух два пъти ловджийската тръба. Ем. Станев. 6. За някои птици, насекоми — издавам остри, еднообразни звукове; бръмча, цвърча. В ливадите свиреха щурци. Елин Пелин. Над главата му свиреха рояк комари. Г. Караславов. Из храсталаците свирят косове. 7. Прен. Поет. За силен вятър, вихрушка, фъртуна — вея силно; фуча. Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Вазов. Вятърът блъскаше в прозорците, налягаше върху вратите, свиреше из всички разтрози. Йовков. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин. 8. Прен. За куршуми, гранати и др. — при бързо движение през въздуха издавам остър, пронизителен звук. А тебе пращам един лев, да си го харчиш, а Радулча ще науча как свирят гранатите. Вазов. Гъст облак от дим се издигал над осъдената на смърт Перущица, а куршумите свирели над селото. З. Стоянов. Възлестият камшик свиреше във въздуха. А. Гуляшки. 9. Прен. Издавам тънък звук при дишане; свистя, хриптя. Тя дишаше начесто и задъхано, слабите ѝ гърди тънко свиреха. Дим. Ангелов. Залаяха и трите кучета. Гръмливият бас на Мурат звучеше необикновено дълбоко и нетърпеливо, носът му свиреше при това жалостиво. Ем. Станев. □ Както ти свирят, така ще играеш (разг.) — ще правиш това, което искат от тебе. Свиря първа цигулка (книж.) — играя първостепенна роля.

Речник