свàрвам, -аш, несв.; свàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам някого някъде; заварвам. Правиш, що правиш, Миленке, / Милица да си прокудиш, / Милица да си не сварвам, / във двора да я не виждам. Ц. Церковски. Сварих я в къщи, преди да излезе. || Намирам, заварвам някого в някакво положение, състояние. Той се върна тичешком в лагера и свари всички партизани стегнати, с готово оръжие в ръка. Дим. Ангелов. Сварих го болен. сварвам се, сваря се страд.
|