сват, свàтът, свàта, мн. свàтове и (рядко) свàти, свàта (сл. ч.), м. 1. Бащата на женен син или дъщеря по отношение на родителите на снахата или зетя. Ако е писано на небето да станем сватове, ние няма да бъдем противни. Каравелов. 2. Роднина по сватовство. Хаджи Петко и хаджи Папурко бяха донейде си сватове: хаджи Петко водеше лелината дъщеря на хаджи Папурко. Вазов. || Всеки един от близките роднини на младоженеца или младоженката, които участват в сватбата. Дворът на къщата се изпълни с още повече люде, наближаваше време да дойдат кумове и сватове да отведат невестата. Дим. Талев. 3. Диал. Близко на момъка лице, което отива у момата да преговаря за женитба; годежар, сватовник. Зазими се. Тръгнаха сватове из село, дигнаха се сватби. П. Ю. Тодоров. 4. Само мн. свати. Диал. а) Жени, моми, събрани в четвъртък преди сватбата у момъка, за да отидат да видят чеиза на булката. б) Сватовници. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета, / и дойдоха нея да искат загорци — / през девет села от десето: / Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати. П. П. Славейков. □ Стар (старѝ) сват (диал.) — възрастен роднина на младоженеца, който се разпорежда на сватбата. Ще видим кой (е) кум, кой (е) сват (разг.) — закана: ще си получиш заслуженото. Ама чакай, ще се върне бай ти Ганьо в България, па видя-щем кой е кум, кой е сват. Ал. Константинов.
|