сватбàр, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което е канено и участва или присъства във веселбите на сватба. С песни, с провиквания, каруците на сватбарите изпълниха двора на чифлика. Йовков. Дарове съм натъкала — / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки. Багряна. След венчавката Стамен даде угощение на сватбарите и близките си. Г. Райчев.
|