свàтбен, -а, -о, прил. 1. Който е определен, предназначен за сватба. Сватбеният ден е най-важен ден в живота на едно момиче и затова трябва да се отпразнува колкото се може по-тържествено. Елин Пелин. Момите, наредени зад старите, пресукваха коприна за сватбени дарове. К. Петканов. Невестата, още щом се върна от църквата, свали сватбения венец от главата си. Дим. Талев. Сватбена рокля. Сватбени подаръци. 2. Който се извършва на сватба. Пък и нито един сватбен обичай не се извършваше без песни — за всяко нещо, за всеки важен час в живота на човека бяха наредени песни. Дим. Талев. Сватбени песни. □ Сватбено пътешествие — пътешествие на младоженци, което се прави веднага след сватбата. Когато се спрях с тях, те ме осведомиха, че правят сватбено пътешествие до Атина. Дим. Димов.
|