сватбу̀вам, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Участвам във веселбата на сватба, ходя на сватба. На царя това си е работата: на лов да ходи и на сватби да сватбува. Ст. Загорчинов. 2. Правя сватба. Ти си щял да се жениш и да сватбуваш, а аз съм дошел, като луд, да те каня да ратуваш. Вазов.
|