сватòвник, мн. -ци, м. Диал. Мъж, пратен от страна на момъка да иска за жена някоя мома; годежар, сват. Ивайло е пратил сватовник, да я иска от баща ѝ. Вазов. Защо хаджи Драган женеше Тиха за същия тоя момък, чиито сватовници беше върнал преда месец? Йовков.
|