свату̀вам, -аш, несв., непрех. Действам като сватовник за някого. Ще ти сватувам, Янке, за Кулин Коля ще та сватувам — дай ми от гергината си. Ц. Церковски. Паднала е тъмна мъгла / на момини равни двори; / не е било тъмна мъгла, / най са били китни свати / да сватуват малка мома. П. П. Славейков. Решиха да изпратят сватята Друшковица, тя беше сестра на Цвятка, та да сватува и да уговори. Ако са съгласни, щом момчето си дойде, да направят сватбата и да се свърши. Г. Караславов. сватувам се взаим. Нашите колонисти в Бесарабия се сватуват само помежду си. Вазов.
|