|
свàтя ж. 1. Майката на женен син или дъщеря по отношение на родителите на снахата или на зетя. В неделя видях сватята Юрталанка на църква. Г. Караславов. 2. Роднина по сватовство. Далечни лели и свати, които тя виждаше от дъжд на вятър, варяха в кухнята жито. Л. Стоянов. 3. Сватовница. Баба винце пила / и се подмладила, / поотърси феса / и сватя калеса. П. П. Славейков.
свàтя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Сватосвам. Властолюбецът желае / как властта му все да трае. / А момата и ергенът / да ги сватят, да ги женят. П. Р. Славейков. Уж са били теб годили / за Радой съседа, / теб годили, мен сватили / с мъка сърцееда. Яворов. сватя се страд.
|