Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	свада свадлив свадливо свадливост свадя се сваждам се свако сваков сваля свалям сваляне сварвам сварване сваря сварявам сваряване свастика сват сватанак сватба сватбар сватбарин сватбарка сватбарски сватбен сватбувам сватбуване сватлък сватов сватовник сватовница сватовски сватовство сватовщина сватосам сватосам се сватосвам сватосвам се сватосване сватувам сватуване сватя сваха сведа сведение свеж свеждам свеждане свежест свежо свезка свекров свекър свекърва свекървин свекъров свенлив свенливо свенливост свеня се свенявам се свеняване сверка сверя сверявам сверяване свесвам свесло свестен свестя свестявам свестявам се свестяване свеся свет светва се светвам светване светейшество светейши светен светене светец свети светилен светилище светилник светило светиня светител светителски светица светия светкавица светкавичен светкавично светлея светлив светлик светлина светлинен светло светло- светлозарен светлозрачен светлокос светлолик светлоок светлорус светлосив светлосин светлост светлосянка светна светнал свето световен световноизвестен светоглед светогорец светогорски светозарен светост светотатски светотатствам светотатстване светотатствен светотатство светоусещане светски светувам светуване светулка светулкам светче светъл светя светявам свечери свечери се свечерява се свечерявам свечеряване свещ свещар свещарница свещарски свещарство свещен свещеник свещенически свещено свещенодействам свещенодействане свещенодействие свещенослужител свещник свещолеярница свещоливница свивам свивам се свиване свивка свиден свидетел свидетелка свидетелски свидетелствам свидетелстване свидетелство свидлив свидливо свидливост свидно свидя се свиждам се свиждане свикам свиквам свикване свикна свила свилар свиларка свиларски свиларство свилен свинак свинар свинарка свинарник свинарски свинарче свиневъд свиневъден свиневъдка свиневъдски свиневъдство свинегледач свинегледачка свинеферма свинец свинка свински свинче свинщина свиня свирам свирам се свиране свирач свирвам свирване свирджия свирене свиреп свирепея свирепо свирепост свирепствам свирепстване свирепство свирец свирка свиркам свиркане свирна свирня свирукам свирукане свирчовина свирчок свиря свистене свистя свит свита свитка свито свитост свитък свише свия свия се свлачище свлека свлека се свличам свличам се свличане свобода свободен свободно свободолюбив свободолюбивост свободолюбие свободомислещ свободомислие свод сводест сводник сводница своднича своднически сводничество сводообразен своеволен своеволие своеволник своеволнича своеволно своеволност своевременен своевременно своевременност своего своенравен своенравие своенравно своенравност своеобразен своеобразие своеобразно своеобразност свой свойски свойствен свойствено свойство свойщина сволоч своя свра сврака сврачешки сврачи свредел свръзка свръх свръх- свръхдоза свръхестествен свръхестественост свръхземен свръхкредит свръхмощен свръхнапрегнат свръхнапрежение свръхпланов свръхпродукция свръхпроизводство свръхсметен свръхсрочен свръхсрочно свръхтегло свръхусилие свръхчовек свръхчовешки свръхчувствителен свръщам свръщане свърдел свържа свързвам свързване свързочен свързочник свърна свърталище свъртам свъртам се свъртя свъртя се свърша свършвам свършване свършек свършен свъсвам свъсване свъсен свъсено свъся свян свяст свястно свят святка се святкам святкане свято	свеж, -а, -о, прил. 1. Който пази пресния си вид. Наоколо полето е още свежо и сочно. Йовков. През желязната заключена врата стои подхвърлен букет от свежи цветя. Елин Пелин. Високо в планината пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела. Дим. Талев. 2. За вятър, въздух и под. — който прохлажда, ободрява; чист, хладен, пресен. Кратката почивка и свежият въздух повърнаха силите на Кралича. Вазов. Лятната мараня бързо почна да отстъпва на свежата вечерна прохлада. Ц. Церковски. Откъм двора полъхваше свеж ветрец. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Който има бодър вид. Старият Дамаков седеше зад адвокатското си бюро свеж и охранен. Дим. Ангелов. След половин час, обръснат и свеж, той закусваше с офицерите от щаба си в малката селска гостилничка. Дим. Димов. 4. Който изразява бодрост, здраве. Детското ѝ лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден. Елин Пелин. Малките, с безукоризнено изящен разрез устни, свежи и усмихнати, красяха пленително това закръглено и бледо лице. Вазов. Очите ти са звездни небеса. / Дъха ти — свеж момински дъх, / на юга съживителния лъх. Яворов. 5. Прен. Който не е изтощен, отпаднал; пресен. Необходимо е да си назначиш някоя точка в планината за пренощуване, за да можеш сутринта с нови свежи сили да продължаваш надоблачното си пътешествие. Вазов. Свежа мисъл. 6. Прен. Който е със запазен, непомътен блясък; ясен. Свежи цветове. Свежи багри.

Речник