свеж, -а, -о, прил. 1. Който пази пресния си вид. Наоколо полето е още свежо и сочно. Йовков. През желязната заключена врата стои подхвърлен букет от свежи цветя. Елин Пелин. Високо в планината пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела. Дим. Талев. 2. За вятър, въздух и под. — който прохлажда, ободрява; чист, хладен, пресен. Кратката почивка и свежият въздух повърнаха силите на Кралича. Вазов. Лятната мараня бързо почна да отстъпва на свежата вечерна прохлада. Ц. Церковски. Откъм двора полъхваше свеж ветрец. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Който има бодър вид. Старият Дамаков седеше зад адвокатското си бюро свеж и охранен. Дим. Ангелов. След половин час, обръснат и свеж, той закусваше с офицерите от щаба си в малката селска гостилничка. Дим. Димов. 4. Който изразява бодрост, здраве. Детското ѝ лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден. Елин Пелин. Малките, с безукоризнено изящен разрез устни, свежи и усмихнати, красяха пленително това закръглено и бледо лице. Вазов. Очите ти са звездни небеса. / Дъха ти — свеж момински дъх, / на юга съживителния лъх. Яворов. 5. Прен. Който не е изтощен, отпаднал; пресен. Необходимо е да си назначиш някоя точка в планината за пренощуване, за да можеш сутринта с нови свежи сили да продължаваш надоблачното си пътешествие. Вазов. Свежа мисъл. 6. Прен. Който е със запазен, непомътен блясък; ясен. Свежи цветове. Свежи багри.
|