свèждам, -аш, несв.; сведà, -èш, мин. св. свèдох, прич. мин. св. деят. свел, св., прех. 1. Наклонявам, спускам надолу; навеждам. Спи езерото; белостволи буки / над него свеждат вити гранки. П. П. Славейков. Попът чете тържествено, обкръжен от народа. Над тях, смирено свели върше, двата стари бряста ни лист не поклащат. Елин Пелин. Брезите свеждат бели клони. Лилиев. Слънцето лееше огън от разжареното небе, воловете, свели глави, едва местеха подбитите си крака. А. Гуляшки. Смутено свеждам очи към земята. Влайков. В ужас свежда тя глава, / в ужас старата жена проплаква. Смирненски. 2. Прен. Книж. Приравнявам към нещо. Основата на неговите принципи е положена върху законите на еволюцията, които той свежда към две начала. Ал. Константинов. свеждам се, сведа се страд. □ Свеждам глава (чело) — смирявам се, подчинявам се. Пред егоисти, горди господари / глава не сведох, нито ще сведа. П. Р. Славейков. Не ще отпуснем мускули железни, / не ще сведеме пак чело. Смирненски.
|