свèжест, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на свеж. Обгорялото му лице дишаше свежест. Елин Пелин. Лицето ѝ, поруменяло от смущение, изглеждаше още по-младо със своята моминска, чиста свежест. Дим. Талев. 2. Ведрина, прохлада. Пролетта беше дъждовни и от прозрачния въздух дъхаше свежест и прохлада. Величков. Това прелестно кътче запазваше още неприкосновена своята зеленина и свежест. Вазов. Цялата земя дишаше свежест и изглеждаше току-що родена. Елин Пелин. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта. П. П. Славейков.
|