свèкров, -а, -о, прил. Който принадлежи на свекър. Ней е тежко, като мисли, че ще се раздели от свои, от роднини и другарки, че ще се отдалечи от бащина и свекрова къща. Влайков. И тебе почерни, снахо. Лазаринка не отговори. Тя вижда колко прави са свекровите ѝ думи. Елин Пелин.
|