свенлѝв, -а, -о, прил. 1. Който се свени; срамежлив, стеснителен. Тя изглеждаше развълнувана, свенлива като младо объркано момиче. Йовков. Беше свенлив, мълчалив, боеше се от всяка неясна, забъркана работа. Дим. Талев. 2. Който изразява смущение, стеснение. С продълговато лице, с мек и малко свенлив поглед, Колчо имаше миловиден изглед. Влайков. Свенлива усмивка.
|