свенлѝво. Нареч. от свенлив. Радка свенливо нареждаше ученичките на чиновете и им даваше ниско някакви наставления. Вазов. Тя стоеше смирено отстрани и свенливо държеше писана бъклица с вино. Елин Пелин. И макар тоя поглед да беше чист, дружелюбен и нежен, момичето свенливо навеждаше очи. Йовков.
|