свèсвам, -аш, несв.; свèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поет. Навеждам, наклонявам надолу. Блести по дървесата цвят — / пак вейки плод ще свеси. К. Христов. Вчера беше умърлушил, свесил вежди. Дебелянов. Почивка свойта мъка назови, / свеси глава и всичко забрави! К. Христов. свесвам се, свеся се страд.
|