свèстен, свя̀стна, свя̀стно, мн. свèстни, прил. 1. Който действа, постъпва разумно; разумен, смислен. В гърди ни любов, ни капка вяра, / нито надежда от сън мъртвешки / да можеш свестен човек събуди! Ботев. 2. Който е казан или направен както трябва; годен, уместен, приличен. Той не умееше да направи най-простата сметка, не умееше нито две думи да каже свестни. Д. Немиров. Иди с писмото при подофицера Пулев. Кажи му да ти даде по-свестни дрехи! Вежинов.
|