свестя̀вам се, -аш се, несв.; свестя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Идвам в съзнание след прилошаване. Когато графинята се свестява и не намира вече графа, тя плаче. Вазов. Вкъщи Марга припадаше, а Димчо кехая, изгубил ума и дума, чакаше да се свести жена му, за да каже какво трябва да се прави. Йовков. 2. Съзнавам се, опомням се. Сърце ми веч трепти, ще хвръкне, ще хвръкне, изгоро, свести се! Ботев. От небето ти се изпрати един хабер — умря ти първото дете, но ти не иска да се свестиш, не иска да се сепнеш! Мих. Георгиев.
|