свет и светѝ, -à, -ò, прил. 1. Според религиозните схващания — който е предмет на религиозна почит; свещен. Той се успокоил, приел светото причастие и умрял. Йовков. Дядо игумен спря учуден на прага, защото видя пред светата икона тъмния силует на жена с дете в ръка. Елин Пелин. На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на Светата майка. Елин Пелин. Света Троица. Свети дух. Света вода. 2. За човек — който е водил живот, съобразен с религиозните норми; непорочен, праведен. Вярваш ли, че Отец Иван, този свети старец ще лъже и ще клевети? В. Друмев. Жените спореха, че (глухонемият) бил свет човек и чудотворен лечител, че господ сам му се явил насън и му посочил мястото до трите бряста, отдето извира лековитата вода. Г. Караславов. Поклони се злому като на светому. Погов. 3. Прен. Дълбоко обичан, скъп, свиден. На 18 май неустрашимата чета се качваше по части на парахода „Радецки“ и подир няколко часа целуваше светата земя на бащите ни при Козлодуй. Вазов. Така, когато за родния край на нашия поет настанаха усилни дни (1881) и баща му биде грабнат една нощ от полицейски вълци — на Олафа се падна да чуе свети бащини думи. П. П. Славейков. 4. Прен. Който заслужава най-голямо преклонение и жертви. Всички помагаха за светото дело — освобождението. □ Света(я) светих — най-съкровеното. И да открия не посмях / светаята светих в душата ми. Вазов. Свети синод — управителен съвет на Българската православна църква.
|