свèтвам, -аш, несв.; свèтна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Светя веднъж или няколко пъти по веднъж. В тъмнината светна цигара. Елин Пелин. По едно време светва прозорец. Йовков. || Обр. Тая усмивка светваше по лицето ѝ мигновено и нетрайно. Елин Пелин. 2. непрех. Ставам светъл. Цялото поле беше светнало от огньове. З. Стоянов. Небето още повече светва от пожара. Вазов. || Обр. Изпитото лице на момъка светна от надежда. Вазов. 3. Прех. Прен. Разг. Удрям някого силно. Я слушай, бъди мирен, че като ти светна един! □ Светна ми пред очите — почувствах се облекчен, освободен от някаква голяма неприятност, беда; олекна ми. Доде Освобождението. Светна пред очите на всички. Влайков.
|