светèц, мн. -тцѝ, м. Човек, провъзгласен от църквата за божи угодник и праведник; светия. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / и че сме имали царства и столици, / и от нашта рода светци и патрици. Вазов. Увлечена да приказва за светци и праведници, стрина Венковица тогава и сама изглежда като божа праведница. Влайков. Житие на светци. Иконите бяха изподраскани с ножове, очите на всички светци бяха продупчени. Йовков. Прекален светец и богу не е драг. Погов. □ Правя се на светец (разг., ирон.) — прикривам недостатъците си и се представям за благ, смирен. Ти не ми се прави на светец! Зер аз и за твоите далавери отговарям. Г. Караславов.
|