светѝлник, мн. -ци, м. 1. Първобитен прибор за светене. На малката извита стряха на огнището беше сложен железен светилник, чието ярко пламъче леко се полюляваше и като да плаваше на фитила си в разтопената лой. Дим. Талев. 2. Свещник. Големите светилници пред олтара горяха. Вазов. Спокойно и строго гледаха светците от иконите, полилеите и светилниците бяха угасени. Йовков. 3. Прен. Източник на светлина, просвета. Ами че ти трябва да ни наставяш, ти си ни светилникът. Йовков. Свободолюбивият и ученолюбив български народ създаде читалищата като свои самобитни огнища за просвета, светилници на прогресивната човешка мисъл. М. Ников.
|