светѝло, мн. светилà, ср. 1. Небесно тяло, което свети със своя или отразена светлина. Сините му очи имаха езерна дълбочина, в която трептяха отраженията на всички небесни светила. Елин Пелин. Угасна летний ден и в висините / затрепкаха безчетни светила; / подаде се луната зад вълните. К. Христов. На северната страна на небосвода започна да се явява всяка вечер комета тозчас след захождането на дневното светило. Ст. Загорчинов. 2. Остар. Свещ, лампа и под. Запалиха се и полилеите, черквата пламна от светила. Вазов. Стоян едва сега видя ламбата. — Е хайде, хайде да видим какво е това светило, това чудо. Дим. Талев. 3. Прен. Знаменит, прославен човек на науката, изкуството и под. Преди години ходих в Париж и посетих знаменития френски доктор, стария Ф., светило на френската медицинска наука. Вазов.
|