светѝня ж. 1. Свето място. Тоя храм имаше значението не само на богомолен дом, но и на скъпа народна историческа светиня. Вазов. 2. Нещо, което се пази, обича и почита като свято. Той ценеше бащината си земя като светиня. Елин Пелин. □ Светиня му (остар.) — духовник. Когато пусна черкова, само клисарят узна кое нещо бе вдъхновило светиня му за тая реч. Елин Пелин.
|