светѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Заслужил към църквата висш духовник. Свети Клименте, божи светителю, / моли бога за нази ти там! Вазов. О, светители народни, Кирил и Методия. Михайловски. 2. Свет човек, светец. И тръгна царят с поклонници да търси постницата на Ивана Рилец. Той не можа дори лице с лице да види светителя, защото се погледнаха от два върха под светлината на два пламъка. Н. Райнов.
|