светѝца ж. 1. Жена, провъзгласена от църквата за божа угодница и праведница. 2. Прен. Жена, която води скромен, примерен живот при големи лишения и страдания. Леля ти Гена какво милозливо сърце има! Каква чиста и блага душа! Леля ти Гена е светица! Влайков. Елка светица е станала, синко, от скърби. Елин Пелин. □ Правя се на светица (разг., ирон.) — прикривам недостатъците си и се представям за много скромна. Яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Чудомир.
|