светѝя, -та, мн. -ѝи, м. Светец. „Светия е!“ — шъпнат си царските стражи / и слушат го псалми да пей / от сутрин до вечер. К. Христов. Кълна ви се в името на всичките светии, че Лила ще бъде жена на моя син и моя снаха. Каравелов. Отбий се на лудия като на светия. Погов. Жития на светии.
|