светкàвица ж. Мигновен блясък на атмосферно електричество, обикн. във вид на начупена линия; мълния. Заслепяван от светкавиците, Краличът вървеше по посока измежду шубраки, дървета и бостани. Вазов. Досега времето беше хубаво, но изведнъж притъмня, вечерната заря загасна в тъмен облак, сред който блясваха светкавици. Йовков. Светкавици падаха, гръм дробеше небето на парчета. Елин Пелин.
|