светкàвичен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се извършва мигновено, извънредно бързо. Всички тия мисли и съображения минаха през ума ѝ в един миг със светкавична бързина. Вазов. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко, после с къси и страстни викове ту приклекваше, ту се подигаше със светкавична бързина. Йовков. Струва ми се, че лежа в лодка и че пътувам, плъзгам се по синкава безкрайна вода с луда, светкавична бързина. Л. Стоянов. 2. Чийто блясък е ослепителен като светкавица. Тутракан! О, епопея / на народната ни мощ, / вихрен устрем на идея, / бляск светкавичен на нож. Вазов. Виждаха се светкавични блясъци на сабята, която отчаяно отбиваше насочените пики. Йовков.
|