светлèя, -èеш, мин. св. светля̀х, прич. мин. св. деят. светля̀л, -а, -о, мн. светлèли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно светъл. Небето започна да светлее. Високите брегове на долището и редките дървеса по тях започнаха по-ясно да се очертават върху светналото небе. Дим. Талев. 2. Изглеждам светъл, изпъквам със слабия си блясък. В ливадите води светлеят, / залели младата трева. Мл. Исаев. 3. Само 3 л. ед. Светло е. Противоп. тъмно е. Светилника остави в голямата стая близо до външната врата, която остави отворена — да ѝ светлее в тъмнината. Дим. Талев.
|