светлѝв, -а, -о, прил. Който излъчва светлина; светъл. Като звезда светлива, пътеводна / да свети нам светата истина. П. Р. Славейков. Връв жълтици грееше на челото ѝ и забикаляше като със светлив венец разкошната ѝ коса. Вазов. Между камъните струят светливи потоци и бистрят гладката повърхност на вира. П. Ю. Тодоров. Внезапно две светливи избухвания прорязаха тъмнината над квартала и веднага след това се чуха бомбени детонации. Дим. Ангелов. □ Светлива картина (остар.) — образ, възпроизведен на екран с проекционен апарат. Лекция със светливи картини.
|