светлѝк, мн. -ци, м. Диал. Поет. Светлина. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? / Ти сбираш в едно всички блага и дарове / на Изтока светлика, на Юга аромата. Вазов. Избледнялата сърма едва-едва бляскаше под светлика на кандилото. Ст. Загорчинов.
|