светлозрàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Книж. Светъл, сияен. Нивга майка нежна първенеца свой / тъй не е гледала, ни младий герой / първите си лаври, ни поетът мрачен / своят идеал нов, чуден, светлозрачен! Вазов.