светлокòс, -а, -о, прил. Който има светла коса. И момите светлокоси / гледаха ме простодушно. Вазов. Но от маса къмто маса свойта кошничка показва / светлокосата девойка. Смирненски. Харитина не забелязва смущението на светлокосото момиче, не чува безпокойния трепет в гласа. А. Каменова.
|